Latchezar H. Lazarov

Latchezar Hristov Lazarov, “Lucho”, “Lucky”, passed away unexpectedly in his home with his wife by his side the morning of Saturday, February 28th, 2015.

He was born in Vetrino, Bulgaria, the first son of Hristo Lazarov Hristov and Iana Bogdanova Hristova. He started his never-ending childhood at his parents’ home and later went to technical high school in Dobrich, Bulgaria. He received the town’s scholarship to attend technical university in Ruse, Bulgaria where he met his life’s love and wife Stoyanka.

Always the inventor, creator and tinkerer by nature, he  devised and patented countless machines and spent many nights over drawing boards with lifelong friends and colleagues, surrounded by his family and the pincher Foxy – the only other stud in the family. Among the hard work, he was the heart and soul of the group with his guitar and jokes and showed us that when you do what you love, you never have to work a day in your life. He was the magnet that attracted good people and kept them close.

Always the fearless adventurer, he took his family to America at 42 years of age to give his children more opportunities and open more horizons than he had. In Des Moines, Iowa, he showed that nothing is impossible when he bought two broken down cars and with nothing more than his hands and a screwdriver built one working car out of them so he could drive us to school. With the same spirit, he carried us through elite universities and gave us the courage to succeed through life.

He came to Philadelphia, PA, to again bring the family together. As the “dyado” who can fix anything, he taught his granddaughter Lilly to be fearless and adventurous like him and to get up after she falls, along with teaching her how to ride a bike. He turned clients into lifelong friends and gathered us all around his fire by his grill, his “sudjuk” and “trushiya” – our friend, our counselor and our father by fate. He taught us all how to fish and always had a helping hand for anyone that needed it, or a joke to keep our spirits up if nothing else could help.

With his endless energy, positivity and wisdom he led many “hora” hand-in-hand with his closest and pulled them all forward.  This anchor and support, partner, father and best friend in life will be missed endlessly; his family and friends will carry him forever and as they hold their heads up as he would want.

Services will be held at the internment at White Marsh Memorial Park on Wednesday, March 4th, 2015 at 2:00pm. The internment and service will be followed by a wake for anyone he has touched at 2108 Pennsylvania Avenue, Fort Washington, PA 19034.

Лъчезар Христов Лазаров, „Лъчо“, „Лъки“ почина неочаквано в дома си в ръцете на съпругата си в събота сутрин на 28ми февруари, 2015.

Първи син на Христо Лазаров Христов и Яна Богданова Христова, той е роден във Ветрино, България. Той започна вечното си детство в дома на родителите си и напусна гнездото на родителите си за техническия техникум в Добрич, България. Със помощта на спечелена стипендия от село Ветрино той отива в технически университет в Русе, България.

Винаги коструктор и изобретател по рождение, Лъчо построява и патентова безброй машини и прекарва много време пред чертожни дъски с доживотни приятели и колеги, заобиколен от семейството си и пинчера Фокси – единствения друг мъжкар в семейството. Сред многото работа, той беше душата на групата с китарата и шегите си и ни показваше как ако обичаш това което правиш, няма да ти изглежда че работиш нито един ден от живота си. Като магнит привличаше и пазеше добри хора покрай себе си с откровенността си.

Безстрашен приключенец, той доведе децата си в Америка за да отвори хоризонти и даде възможности които е нямал сам. В Де Мойн, Айова, той показа че нищо не е невъзможно като сглоби от две развалени коли една работеща с нищо повече от отверка и ръцете си, само за да може да кара децата си на училище. В същия дух прекара дъшерите си през елитни университети и им даваше кураж да успеят в живота.

Дойде във Филаделфия, Пенсилвания за да събере пак семейството. Като дядото, който може да поправи всичко, той научи внучето си Лили и как да е безстрашна авантюристка и как да става след като падне, докато я научи да кара колело. Превърна клиенти в доживотни приятели и събира семейство и приятели около своя огън до грила, суджука и трушията – приятел, съветник и баща по съдба на мнозина. Учеше всички как да ловят риба и винаги подаваше ръка на който се нуждае – или шега за да го развесели, когато нищо друго не помага.

С безкрайната си енергия, позитивност и мъдрост той води много хора‘, ръка-в-ръка с близки и приятели и дърпаше всички напред. Ще ни липсваш безкрайно, котва и опора, другар, баща и най-добър приятел в живота. Ще си носен винаги в сърцата и главите ще се държат нагора заради теб.

Ще го посрещнат родителите му Яна и Христо Христови, баба и дядо Бонка и Никола Николов, братовчед му Богдан и вуйчо му Въльо, Влайчо и вуйна му Гинка. Остави на земята съпругата си Стоянка Лазарова, дъщерите Боряна Церовски и Христина Христова, внучката си Лили Церовски, сестра си Стоянка Василева и пременници, братовчеди, роднини и приятели които е докоснал в прекалено късия си но пълен живот.

Службата ще се състои на погребението в White Marsh Memorial Park на 4ти март, 2015 в 14:00ч. Ще е следвана от помен който да посетят всички хора, които е докоснал в живота си: 2108 Pennsylvania Avenue, Fort Washington, PA 19034 след погребението на гробището.